Тъжният разказ на една бивша любовница, превърнала се в законна съпруга

Аз съм все същата любовница, която бях преди. Откъде можех да знам, че желаната роля на законна съпруга ще се окаже толкова непоносима! С Иван се запознахме на един тиймбилдинг. Току-що се бях настанила в новата ни кантора и веднага реших да сплотя колектива. Той работеше във фирмата от дълги години и беше символ на основната интелектуална ценност. Почти непосредствено след тиймбилдинга, двамата заминахме в командировка. Ръководството ни беше запазило стая в зле отоплен хотел, но ние намерихме начин да се сгреем взаимно…

Старомодният пръстен, който носеше на ръката си, ми подсказа, че е женен, но това не ме притесни особено. В началото Иван ми се струваше много стар – във всеки случай не беше от моето поколение, а и ако трябва да съм честна – далеч от начина ми на живот. Незаконните ни отношения продължиха четири години. Стараех се да си внуша, че не се чувствам самотна в онези дни, когато той отделяше повече време на семейството си, отколкото на мен. За ме утеши, Иван често организираше романтични разходки, изпращаше ми цветя в офиса и ми правеше подаръци, за каквито не съм си и мечтала, но никога не ми даваше празни обещания.

Знаех, че не се разбира със семейството си. Не съм го чула да говори зле за жена си, с което спечели уважението ми. Имах някаква представа за отношенията им: той обичаше чистотата и уюта, а съпругата му беше немърлива домакиня. Иван обожаваше да пътува или просто да лежи на плажа със списание в ръка, а на нея не й се излизаше от вкъщи. Според него, бракът им бил пречка за неговото личностно развитие, а жена му – необразован човек.

С мен беше различно. Попивах като гъба. Четях всички книги, които той ми препоръчаваше, изучавах интересни рецепти и го посрещах с отрупана маса. Старанието ми се харесваше на любовника ми и той ми се отплащаше с романтични жестове, каквито не бях виждала и във филмите. И след четири години тайна връзка, той най-накрая напусна жена си. Виждах, че му е трудно, затова се стараех да го подкрепям с много любов. След развода Иван се премести да живее при мен. Посещаваше бившето си семейство на всички важни празници, с изключение на Нова година – тогава празнуваше с мен. Никога не се осмелих да се оплача и да му покажа колко съм недоволна от решението му. Все пак аз съм причината той да напусне жена си и сина си. Освен това искрено съжалявах бившата му съпруга – считах, че те просто не са един за друг, както ние двамата си пасвахме като двете половинки на една ябълка.

Известно време след това с Иван се оженихме – той настоя. Измина една година в абсолютно щастие и семейна хармония. Но веднъж, след като изяде ростбифа си – сготвен по английска рецепта, съпругът ми се намръщи и каза: ” Господи, как можа да развалиш толкова фино месо?”. Постепенно се оказа, че правя всичко погрешно. Къщата била мръсна, дрехите ми разхвърляни, колата – зле измита. Харчила съм много пари за себе си, твърде привързана съм към родителите си, обичам брат си прекалено и колко дебела съм станала. В очите му се чете отвращение, раздразнение и разочарование. Сякаш съм зле възпитано дете.

Престанахме да ходим на екскурзии. Цветята също останаха в миналото. Сега той ми иска отчет за всяка похарчена стотинка и ми се кара за всичко, което съм купила. Вчера ме наруга, че съм купила нова постелка за вратата. И вече не ме нарича “мила”, а само по име. Струва ми се, че живея в сън. В лош сън, който ще свърши, когато мъжът ми си спомни колко щастливи бяхме преди. С какво толкова го разочаровах? Къде отиде човекът, който толкова много ме обичаше? Откъде дойде това студено, безразлично и жестоко отношение? Мисля, че започвам да го мразя. Страхувам се, че това е краят на нашата красива любовна приказка, в която толкова вярвах!

Източник и снимка: интернет

loading...

2 Comments on "Тъжният разказ на една бивша любовница, превърнала се в законна съпруга"

  1. BG - гражданин | 23.09.2018 at 21:49 | Отговор

    Олееееее еееее …. много тъжно! МНОГО! Възможно ли е това да е истина ?

  2. BG - гражданин | 23.09.2018 at 21:51 | Отговор

    Олееееее еееее …. много тъжно, МНОГО,Възможно ли е това да е истина ?

Leave a comment

Your email address will not be published.


*