Ето каква е истината за сръбската легендата “Аркан”

Аркан е легендарна фигура, която стои начело на югославските националисти през 90-те години.
Той е роден в Словения на 17 април 1952 г.
Истинското му име е Желко Ражнятович.
Аркан е прозвище, което в превод от татарски означава ”див кон”.
Аркан е син на генерал от югославските военновъздушни сили.
Дядо му също е воин, герой в едно от сраженията срещу турците.

През 70-те години Аркан живее основно в Германия, Белгия и Италия, работи в много области и преминава през всички социални нива.


През 80-те години се връща в Югославия и открива сладкарница в Белград.


Става лидер на футболния отбор ”’Цървена звезда” (Белград), която побеждава в европейското първенство през 1991 г.


Под влияние на болката и страданието на сръбското население в Хърватия и Босна, Аркан решава да се посвети на борбата за национална свобода.


Създава сръбската доброволческа гвардия, известна на света като ”Тигрите на Аркан” с цел да защитава сърбите от католическите и мюсюлманските агресори.


Членовете на неговата гвардия са основно хора от футболния клуб, които са поели задължението да служат на три идеала – родината, вярата и семейството.


Разпадането на някогашна единна Югославия Желко Ражнатович (Аркан) посреща в хърватски затвор. Обвинен е в подготовка на въоръжено въстание.


А всичко започва от футбола.


Аркан е водач на феновете на ”Звезда”. Заедно с приятелите си отиват в Загреб на мач на своя отбор с местното ”Динамо”. Мачът завършва с меле на национална почва. 
Годината е 1990, а въздухът е пропит от сърбохърватска ненавист.


Белградци избягват неприятностите в Загреб и тръгват за Книн, главният град на сръбска Хърватия.
На обратния път, в селцето Двор на Уни групата е спряна от хърватски милиционерски патрул. Въпреки че етнически хърватин в патрула е само един човек, Желко Ражнатович и хората му не се възползват от възможността да избягат, а се подчиняват на милиционерите и тръгват за затвора.


Заедно с Аркан са арестувани и Душан Бандич, Зоран Стеванович, Любан Драгосавлевич, Душан Царич и Милош Гнежевич.


В джипа на Аркан са открити оръжие, патрони и взривни вещества, които стават доказателства за подготовката на въоръжен метеж от ”белградската шесторка” в сръбските райони на Хърватия.
Арестуваните отричат това обвинение.


По думите на Ражнатович те само искали да пообщуват с книнските фенове на ”Цървена Звезда”.
Оръжието според задържаните им било нужно за самоотбрана.
След 196 дни шестимата са освободени.


Пред вратите на загребския затвор Аркан и останалите са посрещнати от 20 въоръжени мъже, които съпровождат бившите арестанти до летището, където ги чака самолет за Белград.
Днес не е ясно как Аркан и приятелите му се оказват на свобода.


Според една от версиите приятели на арестуваните похитили Невенка Кошутич, дъщерята на Туджман, която по това време живее в Белград.
Именно поради това Туджман е принуден да пусне ”четническата шесторка”.


Според друга версия, огласена от Йосип Болковац, бивш шеф на министерството на вътрешните работи на Хърватия, нещата са много банални – групата на Аркан била откупена от Белград, и по-точно от Слободан Милошевич  .
Покупко-продажбата според споразумението между Милошевич и Туджман струвала на белградската хазна 1 милион германски марки.
Т.е. главата на Аркан струва точно толкова колкото на професионален банкер.


Милошевич знаел цената на парите и просто така не ги похарчил.


Съвсем скоро Аркан отмъстил на Туджман.


Веднъж разкошното БМВ на хърватския президент изчезва направо от вътрешния двор на резиденцията му в Загреб.
Това е последната ”шега” на Аркан.


През август 1991 г. той тръгва на фронта.


Край славонското градче Тен Аркан и 24 бойци се сражават с хърватски части, дошли да ”усмирят сръбския бунт”.


Това е първото им бойно кръщене.


След това те получават автомати от местните власти, а завзетите в боевете седем хърватски танка са предадени на частите на ЮНА.


През септември 1991 г. в групата на Аркан вече има 600 души.


Администрацията на Източна Славония предлага на Аркан и бойците му да използват по свое усмотрение останалите ot частите на ЮНА казарми в град Ердут.


Предложението е прието и скоро там започва да действа Учебен център на групата, който става символ на съпротивата на сърбите от Славония, Барания и Срем срещу режима на ”новите усташи”.


През центъра в периода 1991-1994 г. са преминали повече от 10 хиляди курсанти при жестока дисциплина.
Телесните наказания за нарушения на правилата за реда били норма, а те важели еднакво за всички, дори за командира.
Жестоката дисциплина и отличната подготовка позволяват на групите на Аркан да избегнат сериозните загуби сред личния състав.
От август 1991 до март 1992 г. аркановци губят само девет души, макар че боевете се водят почти ежедневно.
В тези боеве Аркан е ранен, хърватски снайпер улучва лявата му ръка.


Черен за бойците на Аркан е октомври 1993 г., когато за един месец тежки боеве с частите на редовната армия на Република Хърватия загиват 21 души, 66 са ранени.


Към края на 1993 г. армията на Аркан (СДГ – Сръбска доброволческа гвардия) наброява 7 хиляди души.


Бойците са отлично обучени и екипирани, те се превръщат в едно от най-боеспособните подразделения, което е в разпореждане на ГЩ на Войската на Република Сръбска (Босна и Херцеговина) и Щаба на Териториалната отбрана на Република Сръбска Краина (Хърватия).


Групата на Аркан има много успешни операции – освобождението на градовете Биелина, Зворник и Брчко, успешните боеве в Северна Далмация, антитерористичните операции в Славония и др.
За защитата на границите на Република Сръбска Командант Желко Ражнатович-Аркан получава висшата награда на РС – Звездата на Карагеорги, която му връчва президентът на РС Радован Караджич .


Професионализмът на бойците на Аркан възхищава и приятели, и врагове.


На никого не е ясно как Аркан успява да превърне вчерашните футболни запалянковци и почти бандити в дисциплинирани и прекрасно обучени войници?

Аркан не крие рецептата си:
”Първо – дисциплина.
Второ – дисциплина.
Трето – още веднъж дисциплина.
Освен това в СДГ няма политически разпри, в гвардията няма партии.
Ние воюваме за Сърбия, за сърбите и православието.


СДГ сама се снабдява, ние не зависим от никакви щабове.


Аз не съм учил за офицер, но с мен служат истински професионалисти на военното дело!


Без тях днешната СДГ нямаше да я има.”

Един от ”военните спецове” на СДГ е Милорад Улемек Лукович-Легия.


В края на 90-те години е командир на спецчастите на СДБ на Сърбия ”Червените барети”, по-късно е обвинен в убийството на премиера на Сърбия Зоран Джинджич.


Думата ”самообезпечение” дава повод бойците на Аркан да бъдат обвинени в мародерства и грабежи. 

Но Аркан има достатъчно материални и финансови възможности и забранява на бойците си да вземат имуществото, изоставено от заминаващите хървати или мюсюлмани.


Всъщност командантът на СДГ е монополизирал цялата винотърговия в Източна Славония (единственият винзавод се намирал недалеч от базата на СДГ в Ердут).


За сметка на продажбите от виното Аркан покривал част от разходите за издръжка на своята армия.


Паралелно с търговията Ражнатович търгува с нефт, оръжие и продоволствие, от тях се печели във всяка война.


Аркан твърди, че има богати спонсори, които отделят за нуждите на гвардията десетки хиляди долари ежемесечно.


Но по-скоро това е доброволен рекет.


Аркан знае от кого може да вземе пари и никога не се стеснява да използва такъв род възможности.


Никой не рискува да му възразява.


Ражнатович се ползва от благосклонността на самия Милошевич.


Единственото, което оправдава Аркан е това, че парите, получени по такъв път, действително са за нуждите на СДГ, а не влизат в джоба на командирите.


Активни бойни действия СДГ води до самия край на 1995 г. в Хърватия и в Босна.


Части на СДГ участват в завземането на мюсюлманския анклав Сребреница през лятото на 1995 г., а в критичните дни на есента на 1995 г. аркановци и спецназът на министерството на вътрешните работи на Сърбия заедно предотвратяват катастрофата на запад от Република Сръбска.


Армейски части на РС изоставят позициите си и отстъпват панически, като отварят пътя на мюсюлманите към вътрешните райони на републиката, където почти няма армия.


Само с помощта на СДГ и отряд спецназ към сръбското министерство на вътрешните работи спасява живота на хиляди хора и запазва контрола на сърбите над два големи града в РС – столицата на републиката Баня Лукя и промишления център Приедор.


От август 1991 г. до ноември 1995 г. частите на СДГ губят 51 убити и 393 ранени.


Категорията ”изчезнал без вест” не съществува в СДГ.


Всеки гвардеец знаел, че не бива да оставя на бойното поле ранени и убити.


В края на 1995 г. Желко Ражнатович разпуска доброволците по домовете им, предупреждавайки ги, че ако сръбският народ отново бъде заплашен от война, СДГ ще бъде отново мобилизирана.


Политическата кариера на Аркан се развива паралелно с военната.


В прекъсванията между боевете през 1992 г. става делегат на Народната Скупщина на Сърбия, представлявайки там населението на автономния край Косово и Метохия.


Неговата предизборна агитация е лаконична – да се затвори границата с Албания и силово да се потушат огнищата на албанския сепаратизъм.


За периода на депутатството на Аркан в Прищина е построена пекарна, където хлябът се продава на най-ниски цени.


С пари, събрани от Аркан и неговата група, са купени 24 апартамента за инвалиди от войните в Хърватия и Босна.


Аркан и бойците му се отказват от заплати и всички пари отиват за построяване на църква в Прищина.

През 1993 г. Ражнатович създава своя партия – Партия на сръбското единство, която има 58 филиала по цяла Сърбия.


На изборите през 1993 г. партията претърпява неуспех.


Аркан се връща в парламента едва през 1996 г., когато партията му печели на изборите осем мандата.

Личността на Аркан е възпята в много сръбски народни песни и е почитан в целия православен свят. През 1997 г.

”Международният съд” го обвинява в ”престъпления срещу човечеството”.

През 1999 г. НАТО напада Югославия, бомбардира (целият Балкански полуостров е отровен от бомбите с обеднен уран – над 10 тона!) болници, влакове, телевизионни студиа, мостове и църкви, които оправдава със саркастичната фраза ”неизбежни съпътстващи разрушения”-(“Нашият подарък за вашия Великден” пишеше върху американските бомби .)

Аркан е войник, който се бори като воин срещу войници, които нападат страната му.


Не е убивал деца и жени, не е използвал уранови бомби, както НАТО през 1999 г.


На 15 януари 2000 г. Аркан посещава хотел Интерконтинентал в Белград.

В 17 часа и 10 минути прогърмяват изстрели.

Посетителите, свикнали с подобни ситуации, залягат на земята, предпазвайки се от куршумите.

Когато всичко утихва, на пода остават да лежат в кръв три тела.

Миленко Манда е мъртъв, Драган Гарич и Желко Ражнатович умират в реанимацията на Бърза помощ в Белград.

След един час целият Белград, вече знае, че Аркан е убит!

В деня на смъртта си Аркан не е навършил и 50 години.

Изпращат го: хиляди хора – криминални елементи от подземния свят,
най-добрите спортисти,
ветерани от всички юговойни,
армейски офицери,
естрадни звезди и т.н.

Обикновените хора обаче са най-много.

Те идват от Черна гора, Република Сръбска и от липсващата вече Република Сръбска Краина, от Косово и Рашка, от Нови Сад и стотици малки сръбски села.

Кой е всъщност Желко Ражнатович?

Ограбвал банки, убивал полицаи и конкуренти, работил за разузнаването, бизнесмен, боец, политик и собственик на футболен клуб, баща на девет деца, женен за най-красивата жена на страната си…Семейното щастие с Цеца Величкович продължава пет години.

Аркан загива от ръцете на наемни убийци.

След това през цялата 2001 г. в Белград разстрелват приятелите на семейство Ражнатович – убит е шефът на спортния съюз ”Боеве без правила” известния боксьор Миодраг Хидра, кум на Аркан, известният бизнесмен с ”тъмна репутация” Милан Бомбона, бившият служител от държавна сигурност Момир Гаврилович и бившите ”тигри на Аркан” Славко Муйович и Ненад Пумпа.

Нито едно от убийствата не е разкрито до днес.

”Известни са само имената на екзекуторите на 15 януари – Добросав Гаврич, застрелял Аркан според следствието, получава 20 години затвор, съучастниците му Милан Джурчич и Драган Николич, осигурили ”акцията” в хотел Интерконтинентал – по 15 години”. ”Имената на поръчителите официално не са назовани”.

Кои са мотивите за убийството?
Сръбските СМИ пускат много слухове.

Ако се анализират всички версии за ликвидацията на Аркан и групата му, от ”отмъщение на сръбски неприятели” и поръчка на Хагския трибунал до банално криминално деяние, най-вероятна е последната версия.

Главен организатор на убийството се оказва Раде Маркович, бивш шеф на Държавна сигурност на Сърбия, а поръчител е криминалният ”бизнесмен” Андрия Драшкович, който Аркан завлякъл с 300 хиляди дойче марки четири месеца преди смъртта си.

Желанието на Драшкович, който е добре познат на сина на Милошевич Марко, да ”отмъсти” на Аркан съвпада по време с желанието на тогавашната върхушка на СРЮ да се спаси от Ражнатович, станал твърде опасен.

Три години след смъртта на Аркан в затвора се оказва и неговата вдовица Светлана Ражнатович, която като добра позната на Милорад Лукович-Легия, е заподозряна в съучастие в подготовката на убийството на премиера на Сърбия.

При обиск в дома на Ражнатови е открито много оръжие, взривни вещества и боеприпаси. . .

Истинските убийци на Аркан може да потърсите Тук.

Аркан защитаваше християнството!

България само може да съжалява,че няма герой като Аркан!

За съжаление Българския народ е продаден от собствените си политици – слугинажи на чужди интереси!

loading...

Be the first to comment on "Ето каква е истината за сръбската легендата “Аркан”"

Leave a comment

Your email address will not be published.


*